«Индустриализацията трябва да се разбира преди всичко, като развитие у нас на тежката промишленост и особенно, като развитие на нашето собствено машиностроене, неговия основен нерв на индустрията въобще» (Сталин, Стопанското положение в Съветския Съюз, 1937, стр. 6—7).
Необходимостта от социалистическа индустриализация е обусловена преди всичко от това наследство в икономиката, което получила диктатурата на пролетариата.
Дореволюционна Рuсия била икономически изостанала, аграрна страна. Промишленната продукция на Русия съставлявала в 1913 само 42,1% от общата продукция на народното стопанство. 2/3 от цялата промишлена продукция се падало на производството на предмети за потребление. В световната промишлена продукция относителния дял на дореволюционна Русия бил едва 2,7%. Техническото ниво на руската промишленост била значително по-ниска от икономически напредналите страни в света. В навечерието на първата световна война на 1 работник, зает в промишлеността и селското стопанство в Русия се падали едв 1,5 к. с. механична енергия, докато енерговъоръжеността на германския и английски работник се измервали в 3,6—3,9 к. с., френския — около 3 к. с. По ниво на механизация и електрификация Русия много изоставала от другите капиталистически страни.
В промишлеността на дореволюционна Русия отсъствали такива важни отрасли, като тракторостроене, автостроене, тежко машиностроене, сложно енергомашиностроене, строително и пътно машиностроене, производство точна апаратура и инструменти, електрометалургия, производство на алуминий, химическа промишленост, каучукова промишленост и т. н. По същество дореволюционна Русия нямала и развита военна промишленост.
Технико-икономическата изостаналост на Русия я обрекла на икономическа зависимост от западно-европейския капитал. Притежаваща едни от най-богатите световни суровинни ресурси, Русия била принудена да удовлетворява своите потребности от промишлено оборудване преимущественно за сметка на импорта, а така също да внася в големи количества различни видове промишлени суровини. В 1913 oтносителния дял на чистия импорт в общото потребление вътре в страната по машиностроене- 43,6%, по въглища и кокс — 19,8%, по автомобили — 100%, по памук — 46,9%, по каучук — 100%, по суперфосфат — 63,1%, по хартия и картон — 26,3%, по алуминий — 100%, по велосипеди — 100% и т. н.
Слабостта на производственния апарат на дореволюционната промишленост особено рязко се оказала в годините на първата световна война. Руската промишленост не била в състояние да осигури нуждите на фронта и по реда на важните видове въоръжения се оказали в пълна зависимост от снабдяването на съюзниците. Така от общото количество постъпили за снабдяване на армията с пулемьоти 46% в 1916 г. и 74% в 1917 г. били импорт; 81% от тежките оръдия и обсадна артилерия за 1915—17 г. също били получени от чужбина.
С победата на Великата Октомврийска социалистическа революция и утвърждаването на диктатурата на пролетариата възникнали противоречие между най-напредналия в света обществен и държавен строй — съветския строй и изостаналата икономическа база. Икономиката на страната не осигурявала решенията на великите задачи на социалистическата революция. Трябвало да се създаде икономическа база на социализма. Бързо преодоляване на технико-икономическата изостаналост на страната се издигала, като важна и необходима предпоставка за построяването на социализма в СССР. Решението на тази историческа задача лежала на пътя на социалистическата индустриализация на СССР.
Ленин учил, че единствената материална основа на социализма се явява крупната машинна индустрия, способна да реорганизира цялото народно стопанство на страната, в т. ч. и земеделието, на нова техническа основа. Ленин указвал, че социализма предполага създаване по-съвършен, в сравнение с капитализма, способ на производства, достигане на по-високо ниво на развитие на техниката, всестране разцвет на наука и култура, максимално осигуряване на труда и повишаване на производителността.
В 1925 г. Съветския Съюз достигнал довоенното ниво (до нива от 1913 г. — прим. РП) и можел да пристъпи към решаване на задачите на социалистическата индустриализация. На XIV Конгрес на ВКП(б), през декември 1925 г., Й. В. Сталин отбелязва индустриализацията на страната, като генерална линия на социалистическото строителство. Развивайки и обогатявайки ленинското учение за ролята на тежката промишленост в социалистическото строителство, Й. В. Сталин създал стройна и величественна теория на социалистическата индустриализация на СССР.
В историята на социалистическото строителство социалистическата индустриализация се явява и метод и необходима предпоставка за решаване на една от сложние и важни задачи на Октомврийската революция — задачата по ликвидация на капиталистическата класа и експлоатация на човек от човека. Задачата по ликвидация на класата на помешчиците и крупните капиталисти била решена още на първия етап на диктатурата на пролетариата, чрез национализация на земя, банки и крупната промишленост. Но да се реши проблема по ликвидация на последната експлоататорска класа — класата на кулаците — може само на основа социалистическа перестройка на дребностоковото производство, на основа колективизация. Последната изисквала дълбока реконструкция на самото селско-стопанско производство. Трябвало да се вкарат на село стотици хиляди трактори, комбайни, автомобили, съвременни селско-стопански машини, да се даде на селото електроенергия, метал, химикали, торове и т. н.
«Ключ към реконструкцията на селското стопанство —разяснява Й. В. Сталин — се явява бързия темп на развитие на нашата индустрия» (Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 243).
Социалистическата индустриализация — необходима предпоставка и метод за достигане на по-високи в сравнение с при капитализма и съответстващ социалистически строй на производителност на обществения труд, а нивото на производителност на труда в решаваща степен определя състоянието на техниката. Съвремената техника в промишлеността — това е техниката на автоматичните машини и агрегати, електрификация на всички производственни процеси, широко използване на химически методи на преработка на вещества, използване на високи температури и налягане, свръхвисоки скорости на обработка на материали и т. н. За да се осигури развитие на техниката в това направление, в страната преди всичко да бъде развито производството на средства за производства — всички подразделения на машиностроенето, инструменталната промишленост, приборостроене, електроенергетика, химическа индустрия и т. н. Водеща роля в процеса на техническото преобразуване на страната принадлежи на машиностроенето.
Социалистическото общество поставя за своя цел систематически подем на материалното и културно ниво на живот на трудещите се. Тази цел може да бъде достигната само на пътя на социалистическа индустриализация. Само на основа индустриализация на страната, се въвличат в промишлено производство милиони трудещи се, може да се разреши проблема с окончателната ликвидация на безработицата — едно от най-големите бедствия на работническата класа при капитализма. В условия на капитализъм индустриализацията води до ръст на относително и абсолютно обедняване на работническата класа. В съветския социалистически строй няма място за присъщите на капитализма противоречия между производство и потребление. Мощния подем на тежката индустрия, основан на подем на промишлеността, ръст на производителността на труда и общественото богатство се явяват в съветското общество устойчива основа за растящо материално благосъстояние на трудещите се. В това е един от коренните принципни отличия на социалистическата индустриализация от капиталистическата, една от нейните характерни черти.
Социалистическата индустриализация се явява също така едно от важните условия за разрешаване на задачите по подем на икономическото и културно ниво на националните републики. За капиталистическите страни е характерна икономическа и културна изостаналост на националните малцинства. При социализма е осигурено равенство на всички нации, всички народи, при това равенство не само правово, но и икономическо. А това е възможно само в условия на социалистическа система на стопанството, в резултат на развитие на промишлеността и рационалното и разполагане по нейната територия на страната. Именно следвайки този принцип, Съветския Съюз успял да преодолее технико-икономическата и културна изостаналост на угнетените от царизма народи в СССР и осигурявайки им пълно равноправие. Вътрешните задачи на социалистическото строителство се разрешават на основа социалистическа индустриализация на СССР.
Социалистическото строителство в СССР се осъществява в условия на капиталистическо обкръжение. Това определя изключителното значение на задачите по осигуряване на икономическа независимост на Съветската страна. Но решението на тази задача предполага организация в страната на редица сложни отрасли от тежката индустрия, която я е нямало в царска Русия, разгръщане на тези отрасли в мащаби, напълно удовлетворяващи огромните потребности на страната, решително повишаване на цялото техническо ниво на производство. Външните условия — буржоазното обкръжение на Страната на социализма — настоятелно изисквали бързо и решително укрепване на отбранителната способност на СССР. Ленин и Сталин нееднократно разяснявали, че капиталистическото обкръжение таи в себе си заплаха от въоръжено нападение на СССР.
Но съвременната война — това е война на мотори, война на техника, война на икономически резерви. Още в първата световна война мощността на механическите двигатели, падащи се на 1 боец, съставлявала от 1 до 2 к. с. През втората свеовна война механовъоръжеността на армията нараснала примерно 10 пъти. За да се победи в съвременната война е необходимо да се въоръжи армията с мощна авиация, танкове, артилерия, пулемьоти, винтовки; трябва да се осигури непрестанно удовлетворяване на нуждите на фронта от боеприпаси. Това предполага наличие в страната на мощна военна индустрия, но и всестранно и високо развито машиностроене, черна и цветна металургия, химическа, горивна промишленост, електроенергетика и т. н.
Повече от всичко военния потенциал на страната се намира в най-непосредствена зависимост от нивото на развитие на производителните сили и най-вече производствата на средства за производства. Така, както вътрешните, така и външните условия на строителство на социализма определят решаващата роля на тежката индустрия, като ведещ отрасъл на народното стопанство и издигайки социалистическата индустриализация: като основна генерална линия на развитие на СССР, като обективна закономерност на развитие на съветското стопанство.
Вътрешните и външни условия на развитие на Съветския Съюз не само обусловили необходимостта от индустриализация, като основна линия на развитие на страната, но и определили решаващото значение на темповете на социалистическа индустриализация. В реч на Й. В. Сталин «За индустриализацията на страната и за десния уклон във ВКП(б)», произнесена на 19/XI-1928 г., е даден изключително дълбок анализ на въпроса за необходимостта от бързи темпове на развитие на промишлеността въобще, а тежката промишленост особено. Въпросът за бързите темпове на индустриализация на СССР, разяснявал Й. В. Сталин, нямаше да стои толкова остро, ако Съветския Съюз имаше такава развита и технически въоръжена промишленост, каквато е притежавала например Германия. При теи условия заплахата от изоставане пред икономически напредналите страни на капитализма по отношение на обема и техниката на производства, а следователно заплахата да се окажем беззащитни пред въоръжените до зъби врагове няма да е толкова опасна. Но в навечерието на сталинските петилетки СССР още не притежавал такава индустрия. Промишлеността в дореволюционна Русия значително изоставала от промишлеността на основните страни на капитализма. Ликвидирането на тази изостаналост може само на основа изключително бързи темпове на индустриализация. В толкова бъри темпове на индустриализация няма да се постигне, ако Съветския Съюз не беше единствена страна на пролетарска диктатура, ако социалистическата революция беше победила в редица крупни индустриални страни.
«При това условие — говорил Й. В. Сталин, — капиталистическото обкръжение не е могло да представлява за нас тази сериозна опасност, каквато тя представлява сега, като въпроса за икономическата самостоятелност на нашата страна, естествено отивайки на заден план, и ние щяхме да се включим в системата от по-развити пролетарски държави…, ние щяхме следователно, да развиваме нашата индустрия с по-бързи темпове» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 9 изд., стр. 360—361).
Но ходът на историческия процес се сложил иначе. Съветския Съюз трябвало с цел съхранение на своята самостоятелност максимално да ускорява създаването в страната на собствена тежка индустрия — основа на икономическото могъщество и отбранителна способност на страната.
Бързите темпове на индустриализация диктували също така вътрешните условия и в най-вече преобладаването в икономиката на страната на мелките стокопроизводители с техните раздробени и изостанали производства; в тази маса от малки селски стопанства крупна социалистическа промишленост в този период на развитие на страната все още изглеждала, според виждането на Й. В. Сталин, като остров сред море. Ясно е че не трябва в течение на дълъг период от време да се базира Съветската власт и развива народното стопанство на две различни основи — на основа крупно, обобществяващо се и непрестанно усъвършенстване на своята техника на социалистическата промишленост и на основа раздробено, дребностоково и технически крайно изостанало селско стопанство. Така и външните и вътрешни условия на социалистическо строителство диктували необходимостта от кратки срокове- 10—15 години, да се извърви път, който капиталистическите страни са го извървяли за 50—100 години.
Решението на тази сложна задача не могло да се осъществи по обичаен за капиталистическите страни метод на индустриализация. В реч пред избиратели на 9/II 1946 г. Й. В. Сталин дал всестранна, дълбока характеристика на капиталистическия и съветския метод на индустриализация. В условията на капитализма движението на капитала се регулира от закона за средната норма на печалбата. Индустриализацията в буржоазните страни обикновено започва с леката промишленост. Тя в сравнение с тежката промишленост изисква относително малко вложения на капитал, скоростта на оборота на капитала тук е по-висока; тя не изисква и такива продължителни срокове на усвояване, като гигантите на тежката индустрия. Едва на следващата ступен — след десятилетия — капиталите, натрупани в леката промишленост могат да се използват за форсирано развитие на тежка промишленост. Този обикновен за капиталистическите страни метод на индустриализация заемал много десетилетия.
Съветският Съюз не разполагал с такива срокове. Обикновеният капиталистически метод на индустриализация не бил пригоден за СССР и комунистическата партия повела страната по пътя на провеждане на индустриализация със свой особен, съветски метод. Същноста на този метод се състои в това, че индустриализацията започва с тежка промишленост и се осъществява с изключително високи темпове.
«Комунистическата партия на нашата страна — говорил Й. В. Сталин на 9/II 1946 г., — отхвърли „обичайния“ път на индустриализация и започна дело по индустриализация на страната с разгръщане на тежка индустрия» (Сталин, Реч на предизборно събрание на избиратели…, стр. 17).
Така социалистическата индустриализация на страната, която трябвало да бъде започната с разгръщане на тежката промишленост и провеждайки се с изключително високи темпове се явила необходимо условие за развитие на СССР по пътя на социализма. Велика е историческата заслуга на Й. В. Сталин в това, че той доказал възможността от осъществяване на социалистическа индустриализация и указал пътя, по който трябва да върви страната в решаването на тези задачи.
За да се осъществи индустриализацията със собствени сили, странататрябва да притежава преди всичко достатъчни природни богатства. Съветският Съюз ги притежава и се явява богата страна по запаси от природни суровини. По доказани запаси от желязна руда, манганова руда, нефт, торф, калиева сол, апатити, по хидроенергетически ресурси, по горски фонд и редица други видове суровини СССР се намира на първо място в света, по запаси на въглища — на второ.
За провеждане на индустриализация на страната с високи темпове е необходимо също така наличие в страната на такъв обществен и държавен строй, който да го освободи от неизлечимите болести на капитализма, да осигури бързо разработване и използване на природните ресурси и високите темпове на развитие на производителните сили на страната. В октомври 1917 г. в Русия се установил такъв строй — съветския строй. Великата Октомврийска социалистическа революция положила началото на нов, социалистически способ на производство.
За да се достигнат изключително бързи темпове на разширено възпроизводство на тежката индустрия, трябва значително да се увеличат производственните мощности. В кратки срокове трябвало да се построят стотици и хиляди мини, нефтени находища, нефтопреработващи заводи, електростанции, металургически и машиностроителни заводи, химически комбинати, заводи по производство на строителни материали и т. н. Всичко това изисквало милиардни капиталовложения. Капиталистическите страни решавали проблема с натрупване на средства по пътя на ограбване на колонии, или по пътя на провеждане на завладяващи войни, или получаване на заеми на заробващи условия у по-развитите страни. Но този път на натрупване на капитали е несъвместим със самата природа на социалистическото стопанство, чужд е на СССР, следователно, може да се разчита само на вътрешните източници на натрупване. Природата на тези източници определяе преди всичко това, че икономическата основа на СССР се явява социалистическата система на стопанството и социалистическата собственост на оръдията и средствата за производства. Развитието на народното стопанство в СССР се определя от държавните планове, имащи в Съветския Съюз сила на икономически закони на развитие. Освободени от оковите на капиталистическия способ на производство, наука и техника получават в СССР невиждани възможности за своето развитие. Господството на обществената собственост на средствата за производства изключват възможността за икономически кризи и депресий.
Eднo oт великите преимущества на съветската социалистическа система на стопанство се явява коренното изменение на самата природа, самата социална същност на труда. За разлика от капиталистическото общество, където трудещите се работят за експлоататорите, в Съветския Съюз трудещите се работят за себе си за своята класа, за съветското общество. Трудът в СССР от срамен и омразен, както е бил при капитализма, станал дело на чест, слава, доблест и геройство. Това ново качество на труда намира своята най-ярка проява в могъщото развитие на социалистическото съревнование и неговата най-висша степен — стахановското движение.
Всички тези преимущества на социалистическата система на стопанство създавали възможност за решения на сложните проблеми на натрупване на средства за провеждане на индустриализация със съветски метод. Необходимо било да се съблюдават строг режим на икономия, непрестанна борба за техническа реконструкция на производството, повишаване на производителността на труда, непрестанно внедряване на стопански разчет, премахване от практиката при работа на всякакъв род излишество, безстопанственост и загуби.
Провеждането на социалистическа индустриализация с такива високи темпове не могло да бъде осъществено без известни трудности. Тези трудности се определяли преди всичко от самите грандиозни задачи: коренно технико-икономическо преобразование на страната в кратки исторически отрезъци от време трябвало напрягане на всички сили и средства на страната.
Трудностите произтичали също така от факта, че развитието на съветската промишленост ставало в условия на остра класова борба. Шахтинският процес, а след това процеса на «промпартията» разкрили цялата острота на борбата, която организирали против подема на съветската индустрия капиталистическите елементи вътре в страната, поддържани и ръководени от реакционните сили на световния империализъм. Тези цели преследвали и злите врагове на народа — троцкисти, бухаринци, зиновиевци и други наети от фашизма, опитващи се да свалят делото на социалистическата индустриализация. Съветският народ под ръководството на болшевишката партия разгромил и унищожил тази троцкистско-бухаринска агентура на фашизма. Социалистическата индустриализация и колективизацията на селското стопанство станали знаме в борбата на трудещите се в СССР. Завладявайки масите, идеите на индустриализацията на СССР и колективизацията на селското стопанство се превърнали в могъща материална сила, вдигнала целия народ на невиждани трудови подвизи, на трудов героизъм. С най-голяма пълна идея на социалистическа индустриализация страната се въплатила във величествен план сталинските петилетки. Въпросите на развитие на производствата на средства за производства и техническа реконструкция на всички отрасли на народното стопанство неизменно заемали водещо място в петилетните планове.
За да се издържат заповащите петилетни планове на темпове на ръст, Съветската държава разгърнала в колосални размери ново, капитално строительство. Успешното разрешение на проблемите на социалистическото натрупване давало възможност да се насочват в народното стопанство огромни капитални вложения. За 5 годни — от 1929 г. до 1933 г. — в цялото народно стопанство било вложено 67,8 млрд. рубли (включително капитален ремонт и извънлимитни капиталовложения, но без строителство на колхози и трудово участие на населението в пътното строителство), а за следващата петилетка — от 1934 г. до 1938 г. — били вложени средства с в 2,3 пъти повче — 155,1 млрд. рубли.
Преимуществата на плановата социалистическа икономика дали възможност да се насочва значителна част от капиталовложенията в промишлеността и особено в тежката индустрия. В капиталистическите условия разпределението на капиталите между отраслите става стихийно, на основа закона на стойността и произтичащия от него закон за средната норма на печалбата. В съветското стопанство закона на стойността действа в преобразуван вид. В СССР закона за стойността не води до закона за средната норма на печалбата. Съветската държава има възможност чрез народностопанските планове да преразпределят натрупванията. За 10 години — от 1929 г. до 1938 г. — от общата сума капиталовложения от 222,9 млрд. руб. в промишлеността били насочени 107,4 млрд. руб., в т. ч. в производство на средства за производства — 90,2 млрд. руб., т. е. 84,3% от всички капитални вложения в индустрията.
Огромният размах на капитално строителство довело до рязко разширение на производственните мощности във всички отрасли на промишлеността, при това с особенно бързи темпове този процес ставал в промишлеността, произвеждаща средства за производства. Вливането на основни фондове (включително капитални ремонти) е виден от следните таблици (в млрд. руб., в цени за съответните години):
Таблица 1.
Показатели | Въведено | |
в първа петилетка | във втора петилетка | |
Народное стопанство, в т.ч.: | 38,6 | 125,3 |
Промишленост, в т.ч.: | 15,7 | 60,0 |
Тежка промишленост | 13,2 | 49,4 |
Или основните фондове на социалистическото стопанство в СССР за периода от 1928 г. до 1937 г. нараснали от 49,4 млрд. рубли (в цени от 1933 г.) до 189,3 млрд. руб., т. е. 3,8 пъти. Основните фондове на промишлеността се увеличили за това време над 5 пъти. Такива темпове на ръста на основните фондове не знала нито една капиталистическа страна нито в един от периодите на своите развития.
Огромният ръст на основните фондове довел до колосално обновяване на производствения апарат. 50% от парка на металорежещите машини, имащи се по време на цялото народно стопанство на 1/I 1938 г., били произведени за годините на втората петилетка. В 1937 г. предприятията, построени или изцяло реконструирани за годините на първите две петилетки, дали над 80% от цялата промишлена продукция, а по тежка индустрия — примерно 90%.
Провеждането на капитално строителство в такива мащаби се явила една от основните предпоставки за подем на промишлеността в СССР и техническа реконструкция на цялото народно стопанство, станали в годините на сталинските петилетки с изключително високи темпове. За периода от 1928 г. до 1940 г. брутната продукция на цялата промишленост нараснала от 21,4 млрд. руб. в 1928 г. до 138,5 млрд. руб. в 1940 г., т. е. 6,5 пъти. При това производството на средства за производства нараснала в още по-голям размер. Само за годините на двете първи сталински петилетки производството на електроенергия се увеличили над 7 пъти, продукцията на машиностроенето — 12,5 пъти, производството на суперфосфат — почти 10 пъти и т. н. С много всоки темпове нараствала военната индустрия. Така, за периода 1933—38 г. продукцията на цялата военна промишленост на СССР се увеличила почти 4 пъти, продукцията на авиационната промишленост — 5,5 пъти.
Показателни са също така данните за средногодишните темпове на ръста. За годините на двете първи сталински петилетки средногодишния прираст на продукцията на промишлеността, като цяло съставил 20%, машиностроенето — 32,6%, изработката на електроенергия — 24,8% и т. н. Такива темпове на развитие на промишлеността не знаела нито една страна. В САЩ, например, за периода от 1917 г. до 1936 г. средногодишния темп на ръст бил 1,0%, в Англия — 0,9%, в Германия — 3,2%, във Франция — 3,9%. В СССР средногодишния прираст за този период съставил за промишлеността, като цяло 15,5%, а по тежката индустрия — 20,1% («СССР и капиталистическите страни», стат. сборник, 1939, стр. 129 и 130).
Неуклонният и стремителен ръст на съветската промишленост привел до коренно изменение на икономическия и социален облик на страната. Рязко нараснали мащабите на промишленото производство. В 1940 г. цялата промишленост на СССР (включително дребната) произвеждала продукция от 8,5 пъти повече, отколкото промишлеността на Русия в 1913 г. По крупна промишленост довоенното ниво превишавало почти 12 пъти. В още по-големи размери е било довоенното ниво по тежка промишленост, която в 1940 г. дала продукция в 15 пъти по-висока в сравнение с 1913 г.
Особенно велики достижения на съветското машиностроене е видно от следните данни:
Табл. 2.
Производство на машиностроенето (с ремонтни заводи)
Години | в млн. руб. | в % к 1913 г. |
1913 | 919 | 100,0 |
1929 | 2.518 | 279 ,0 |
1933 | 9.487 | 1.031,0 |
1938 | 28.079 | 3.060,0 |
С още по-високи темпове се развивало станкостроенето. В 1913 г. в Русия били произведи само 1.500 металорежещи машини, а в 1938 г. СССР произвел 53.900 бройки, т. е. 35,9 пъти повече.
В значително големи размери, в сравнение с другите отрасли, превишила довоенното ниво електроенергетиката, което е видно от следната таблица:
Табл. 3.
Изработка на електроенергия
Години | в млрд. квт-ч | в % к 1913 г. |
1913 | 1,9 | 100,0 |
1929 | 6,2 | 320,0 |
1933 | 16 ,4 | 860,0 |
1938 | 39 ,6 | 2.040,0 |
1940 | 48,2 | 2.540,0 |
В много пъти е превишено довоенното ниво и във всички останали отрасли от тежката индустрия. В 1913 г. добива на въглища се равнявал на 29,1 млн. тона, а в 1940 г. били добити 166 млн. тона, т. е. 5,7 пъти повече. Добивът на нефт нараснал от 9,2 млн. тона в 1913 г. до 31,0 млн. тона в 1940 г., т. е. почти 3,5 пъти. В 1913 г. били излети 4,2 млн. тона чугун и толкова стомана. В 1940 г. съветската черна металургия дала на народното стопанство 15 млн. тона чугун, т. е. почти 4 пъти повече и 18,3 млн. тона стомана, т. е. 4,5 пъти повече. Химическата индустрия увеличила производството на продукция от 457 млн. руб. в 1913 г. до 6.809 млн. руб. в 1938 г., т. е. в 14,9 пъти.
Нивата от 1913 г. се оказали значително по-високи и в отраслите, произвеждащи предмети за потребление. Например продукцията на текстилната промишленост на дореволюционна Русия съставила в 1913 г. 3.519 млн. руб., а продукцията на съветската текстилна промишленост в 1938 г. — 11.255 млн. руб., т. е. ръста против 1913 г. е 3,2 пъти. Брутната продукция на хранителната промишленост се вдигнала от 5.799 млн. руб. в 1913 г. до 19.825 млн. руб. в 1938 г., т. е. ръст от 3,4 пъти.
На основа бързи темпове на развитие на съветската индустрия (при усилено в тези врема на загниване на капитализма) рязко вдигнала степента на промишлената продукция на СССР в световното производство. В 1913 г. промишлената продукция на Русия е била 2,6% спрямо продукцията на останалите капиталистически страни; в 1937 г. продукцията на съветската промишленост съставяла вече 15,8% от промишлената продукция на капиталистическите страни. По електроенергия това съотношение нараснало от 5% до 8,9%; по въглища — от 2,4% до 10,3%; по чугун — от 5,6% до 16,2%; по стомана — от 6,0% до 15,1%; по машиностроене — от 2,9% до 20,6% (1936 г.); по сярна киселина — от 1,7% до 9,8%; по цимент — от 3,8% до 8,0% и т. н. И така Съветския Съюз по общ обем промишлено производство, изпреварил Франция, Англия и Германия, излязъл на първо място в Европа и на второ място в света, докато в 1913 г. Русия заемала по този показател пето място в света и четвърто място в Европа. На първо място в Европа излязъл СССР по машиностроене, производство на трактори, камиони, по добив на желязна руда, производство на суперфосфати. На първо място в света излязъл СССР по селскостопанско машиностроене и комбайностроене.
Изключително високите темпове на социалистическа индустриализация коренно изменили отраслевата структура на народното стопанство. В 1913 г. на промишлеността се падали едва 42,1% от цялата продукция на промишлеността и селското стопанстство. В началото на третата петилетка на промишлеността се падали вече 77,4% от цялата съвкупна продукция на промишлеността и селското стопанство.
Големи изменения станали в структурата на самата промишленост. В 1913 г. деля на производство на средства за производства в общата продукция на цялата промишленост се равнявала на 33,3%, а в 1938 г. тежката промишленост дала вече 58,5% от цялата промишленна продукция.
Отраслева структура на промишлеността се характеризират със следните данни.
Таблица 4.
Отрасли | 1913 | 1938 | ||
в млн. руб. | в % | в млн. руб. | в % | |
Цялата промишленост, в т.ч.: | 16.249 | 100,8 | 106.075 | 100 ,0 |
Производство на средства за производства | 5.416 | 33,3 | 62.075 | 58,5 |
Производство на предмети за потребление | 10.833 | 66 ,7 | 44.000 | 41,5 |
Електростанции | 45 | 0,3 | 2.262 | 2,1 |
Въглищна промишленост | 301 | 1,8 | 1.518 | 1,4 |
Черна металургия | 755 | 4,6 | 4.023 | 3,8 |
Металообработваща промишленост, в т.ч. | 1.466 | 8,9 | 33 .613 | 31 ,7 |
— машиностроене с ремонтни заводи | 919 | 5,7 | 28.079 | 26,5 |
Химическа промишленост | 457 | 2,8 | 6.809 | 6,4 |
Текстилна » | 3.519 | 21,6 | 11.255 | 10,6 |
Хранителна » | 5.799 | 35,7 | 19.825 | 18,7 |
В процесa на социалистическата индустриализация Съветския Съюз преодолял наследената от изостаналата икономика на дореволюционна Русия народностопанска диспропорция и създал нова отраслева структура на народното стопанство, съответстваща на целите и задачите на социалистическото строителство.
Дълбокото преобразуване на отраслевата структура на промишлеността с особенна яркост се проявила в създаването в СССР на редица нови важни отрасли. За годините на сталинските петилетки в промишлеността на СССР възникнали десетки нови производства, които не знаела дореволюционна Русия. В СССР се създали тракторна и автомобилна промишленост, комбайностроене, съвременно станкостроене, производство на редица сложни режещи и контролно-измервателни инструменти, машиностроене за металургия, химия, машиностроене, производство на ковашко-пресово оборудване, машиностроене за нефтената, въглищната, хранителната и текстилна промишлености, производство на подемно-транспортно оборудване, производство на строймеханизми, часовникарска промишленост и т. н. В СССР възникнала високоразвита авиационна промишленост, танкова промишленост, редица нови производства на артилерийско и друго бойно въоръжение, мощно производство на боеприпаси, минометна промишленост и т. н. Създаването в страната на могъща отбранителна промишленост се явява резултат от развитието на социалистическата индустриализация в СССР. Създадената в СССР и мощна химическа промишленост с всички многочислени нейни подразделения: коксохимическа, азотна, анилокрасачна, лесохимическа, изкуствени влакна, синтетичен каучук, пластмаси, химико-фармацевтична, калийна, апатитова и т. н.
Но и в старите отрасли имащи в страната до Октомврийската революция, станали дълбоки изменения в асортимента на произвежданата продукция. Например черната металургия широко развитие получила качественната металургия, в частност електрометалургия, която не съществувала в дореволюционна Русия. Редица изключително важни производства, в частност производството на първичен и вторичен алуминий, за първи път поставен в цветната металургия. В нефтената промишленост усвоено производството на високооктанови видове бензин, което има изключително голямо отбранително значение, и т. н.
Социалистическата индустриализация на СССР осигурила не толкова огромния количествен ръст на промишленост и коренно изменение на нейната отраслева структура, но и дълбоко преобразувание на самата техника на производство. Комунистическата партия непрестанно разяснявала, че социалистическите производственни отношения откриват възможност за невиждано развитие на техниката, че разгръщането на промишленостите в СССР трябва да стават на основа внедряване и усвояване на самата напреднала техника.
«Техника в периода на реконструкция решава всичко», — говорил Й. В. Сталин, призовавайки към овладяване на техниката и по-нататъшното нейно развитие (виж. Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 330).
Завършването на техническата реконструкция на цялото народно стопанство се явило основна стопанска задача на втората петилетка. Борбата за техническо превъоръжение на народното стопанство се увенчало със значителни успехи. Във всички отрасли на съветската индустрия за годините на сталинските петилетки станала решителна техническа модернизация на производствения апарат, коренно били подобрени и усъвършенствани технологии, процеси.
Основните направления на техническата реконструкция на производството се являвали механизация, електрификация и химизация. Въглищната промишленост на Русия, например до Великата Октомврийска социалистическа революция изцяло разчитаща на тежкия, измурителен ръчен труд. А в 1938 г. механизацията във въгледобива достигнал в СССР 90,1%, докато в Германия в 1936 г. добива на въглища бил механизиран на 86,9%, в САЩ — на 84,8%, във Великобритания в 1937 г. — на 62,7%. В черната металургия до първата петилетка не била нито една напълно механизирана доменна пещ, а към края на втората петилетка теи давали вече 60% от летия чугун. Рязко нараснала механизацията на производство също така в електростанциите, в цветната металургия, машиностроене, горска промишлености, на товарно-разтоварните работи, в строителството и редица други отрасли. Това намирало свое отражение в динамиката на въоръженост на работника с основни средства за производства. Ето съответните данни (в рубли):
Таблица 5.
Показатели | 1929 | 1937 |
Електростанции | 26.715 | 58.547 |
Цветна металургия | 1.642 | 12.087 |
Металообработваща промишленост | 2.940 | 5.705 |
Химическа промишленост | 6.948 | 16.901 |
Текстилна » | 2.724 | 3.557 |
Големи успехи удържала промишлеността на СССР в електрификацията на производството, излизайки по този показател на първо място в света. В 1936 г. коефициента на електрификация на промишлеността в СССР съставлявал 81,6%, докато в САЩ в 1929 г. този коефициент се равнявал на 76,5%, във Великобритания в 1930 — 60%, Германия в 1933 — 71,3%, във Франция в 1931 — 60,8%. Значителни успехи достигнала промишлеността в СССР за годините на сталински петилетки и в областта на специализация, кооперация и комбинирано производство.
Всестранната техническа реконструкция на производството осигурила технико-икономическа независимост на СССР. От 92 елемента от менделеевата система на Русия в 1913 г. се добивали само 20; докато в следващите две сталински петилетки в СССР се добивали 80 елемента. Съветският Съюз се добил с технико-икономическа независимост и по отношение на машиностроенето, защото произвеждала вече всяккви машини със собствени сили на собствени заводи. СССР добил независимост и в областта на конструиране оборудване и въоръжение; съветските конструктори получили всеобщо признание като едни от най-добрите в света.
Едно от великите достижения на социалистическата индустриализация се явява успешното разрешаване на проблемите на кадрите. Само за 10 години — от 1928 г. до 1937 г. — числото на работниците в крупната промишленост нараснали от 3,1 млн. човека до 8,4 млн., т. е. повече от 2,5 пъти. Изключителни успехи достигнати по усвояване от кадрите на нови техники и повишение на квалификацията на работниците. Дълбоката техническа реконструкция на производството, успешното овладяване на кадрите на новата техника, могъщото развитие на социалистическото съревнование осигурили значителен ръст на производителност на труда. В сравнение с 1913 г. изработката на 1 работник (в неизменни цени) в 1938 г. нараснала 3,7 пъти, а с отчитането на съкращението на работния ден — в още по-голяма степен.
Успехите на социалистическата промишленост дали възможност да се осъществи коренна техническа реконструкция и на селското стопанство. До Октомврийската революция в селското стопанство на Русия нямало трактори, нито комбайни, нито автомобили. В 1938 г. в селското стопанство на СССР имало 483,5 хил. трактори, 195,8 хил. товарни автомобили, 153,8 хил. комбайни, 83,8 хил. двигатели с вътрешно горане и локомобили и т. н. На 1 ха посеви са се падали селскостопански машини и оръдия в 1910 г. на 6 руб., а в 1938 — на 65 руб.
В резултат на социалистическата индустриализация Съветския Съюз по наситеност на промишленост и селско стопанство с нова техника «се явява най-напреднала в сравнение с всяка друга страна, където старото оборудване виси във въздуха у производството и спира делото по внедряване на нова техника» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 575).
Великото достижение на социалистическата индустриализация се явява също така рязкото изменение на дореволюционното разполагане на производителните сили на страната. В царска Русия разполагането на промишлеността быила крайно нерационална: преимущественно развитие получили южните и централни части страната; източните райони на Русиия- богати на суровинни ресурси, в индустриално отношение били развити много слабо. Още по-слабо била развита промишлеността и в районите на Средна Азия.
Преимуществото на социалистическата, планова система на стопанство осигурили възможност за рационално разполагане на производствата, чрез приближаване до основни източници насуровини, гориво и до центрове на потребление. Кардинална централна тенденция в разполагането на промишленостите било въврвенето на изток. За годините на петилетките на изток се създаде втората въглищно-металургична база — Урало-Кузнецкия комбинат. Урал се превърна в един от основните промишленни центрове на СССР. В Магнитогорск се създаде един от крупните в света металургични гиганти. Реконструирани и разширени били старите металургични заводи на Урал. В Свердловск, Тагил, Челябинск, Молотов и десетки други градове построени крупни заводи по станкостроене, тежко машиностроене, енергомашиностроене, тракторостроене. Соликамският, Березниковски и други комбинати се явяват крупни предприятия на химическата индустрия. В Урал израснали огромни комбинати на цветната металургия, произвеждащи алуминий, мед и други важни видове цветни метали. Коренно се изменило и лицето на Сибир. В 1913 г. в Кузнецкия басейн се добили едва 0,8 млн. т въглища, а в 1937 г. в Кузбас били добити 17,4 млн. т въглища, т. е. 22 пъти повече. Сталинският металургичен гигант бил основа на черната металургия в Сибир, В този край възникнали и голямо количество предприятия на химическата промишленост и машиностроене. Между Волга и Урал се създал и успешно развива новия нефтен р-н — «Второ Баку». Неузнаваема станала икономиката на районите в Средна Азия, където израснали крупни индустриални центрове. Стотици предприятия израснали и въведени в строй в републиките от Задкавказието.
В резултат от разполагането на промишлеността станали огромни промени.
Във въглищната промишленост, например в 1913 г. на централните и източни въглищни басейни на Русия се падали едва 13,2% от целия въгледобив, в началото на третата петилетка дела на добива в тези райони достигнал 39,2%. Подмосковният басейн с 1,0% в 1913 г. се вдигнал до 5,6%, Кузнецкия басейн — от 2,7% до 13%, басейна на Урал — от 4,2% до 6,1% и т. н.
В нефтената промишленост месторожденията на Баку и Грозни към 1913 г. давали 96,1% от нефта, а в 1938 г. дела им паднал до 83%. В районите на Волга и Урал до 1917 г. нефт въобще не се е добивал, а в 1938 г. тези райони давали вече 1,3 млн. т нефт. Относителният дял на добива на нефт в Краснодарския край се повишил от 0,9% до 7%. Увеличил се относителния дял на добива на нефт в районите на Туркменска, Узбекска, Таджикска и Казахска ССР.
В добива на желязната руда относителния дял на Урал и Сибир се вдигнали от 19,4% до 31%. В черната металургия районите на Центъра и Поволжието в 1913 г. давали само 5% от чугуна, а в 1937 — 8%; в Сибир в 1913 г. чугун не се произвеждал, а в 1937 г. добива достигнал 10,2% от общосъюзния. Решително се повишила ролята на източните райони на СССР и в металообработващата, химическа промишлености и редица други отрасли.
Такива са великите исторически достижения на социалистическата индустриализация в СССР.
Ще е дълбоко погрешно, ако разглеждаме тези достижения, като обикновено развитие на страната по пътя на прогреса. В действителност това е било скок, с помоща на който Съветския Съюз се превърнала от изостанала страна в напреднала, от аграрна в индустриална, икономически независима и укрепнала в смисъл на отбранителна способност.
На основa социалистическaта индустриализация се изменил не само икономическия, но и социалния облик на страната. В СССР построено основно социалистическое общество. Завинаги унищожена в страната експлоатацията на човек над човека. Успехиите на социалистическото строителство способствали за укрепването на дружбите на всички народи, образували великия Съветски Съюз. Завинаги изчезнало чувството на взаимно недоверие, което имало място в миналото между народите на царска Русия. Наука, техника, култура получили в СССР изключително развитие.
Материалното благосъстояние на трудещите се значително нараснало. Само за годините на първите две сталински петилетки фонда на заработаните заплати в цялото народно стопанство се увеличило 10 пъти. В огромни размери нараснали също така държавните разходи за образование, здравеопазване, социално застраховане и т. н. Велико завоюване на социалистическото строителство в СССР се явила окончателната ликвидация на безработицата. За годините на сталинските петилетки на основа социалистическа индустриализация достигнати били сериозни успехи на пътя на ликвидация на противоположностите между града и селото, между умствения и физически труд. Всичко това създало небивало морално-политическо единство на съветския народ.
Но съветския народ предстои да реши важна икономическа задача — да достигне и изпревари главните капиталистически страни в икономическо отношение. Определяйки тази задача на XVIII Конгрес на ВКП(б) в 1939 г., Й. В. Сталин говорил, че икономическата мощност на страната се изразява не в оема на промишлената продукция въобще, безотносително към населението на страната, а в обема на промишлената продукция, взета в нейните преки връзки с размера на потребление на тази продукция на глава от населението. СССР догонил и изпреварил главните капиталистически страни по техника на производство и по темпове на ръст на промишленост. Той изпреварил всички капиталистически страни в Европа и по обем на промишлено производство. Но изоставал още по отношение на размери на промишленото производство на глава от населението. За годините на Съветска власт това изоставане в сравнение с 1913 г. значително се съкратило. Такa например за 1913—37 г. производството на електроенергия на глава от населението се увеличила почти 16 пъти, добива на въглища — почти 4 пъти, леенето на чугун — почти 3 пъти, стомана — 3,5 пъти. И все пак тази изостаналост не била напълно преодоляна. За да се осигурят всички потребности на страната с нейното многомилионно население, е необходимо било значително да се увеличи обема на промишлената продукция. XVIII Конгрес на ВКП(б) издигнал, като основна икономическа задача пред СССР в течение на 10—15 години да догони и изпревари главните капиталистически страни в икономическо отношение, т. е. в смсисъл на размери на промишлено производство на глава от населението.
«Само в този случай — говорил Сталин — ако изпреварим икономически главните капиталистически страни, ние ще можем да разчитаме, че нашата страна ще бъде напълно наситена с предмети за потребление, у нас ще има изобилие от продукти и ние ще получим възможност да направим преход от първата фаза на комунизма към втората фаза» (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 578—579).
Планът на третата сталинска петилетка, разчетен на 1938—42 г., изхождал от тази основна икономическа задача. За първите три мирни години от петилетката в страната встъпили 2.900 нови фабрики, заводи, мини, електростанции. За това време промишлената продукция нараснала от 95,5 млрд. руб. в 1937 г. до 138,5 млрд. руб. в 1940 г., или на 44%.
Мирната съзидателна работа на съветския народ била спряна вероломно с нападението на СССР от фашистска Германия. Но Съветския Съюз не бил изненадан. В тежките години на Великата Отечественна война с особенна сила се проявила гениалната мъдрост на политиката на социалистическа индустриализация на СССР. Превръщайки Съветския Съюз в могъща, напреднала индустриална страна, комунистическата партия и съветското правителство създали икономическа основа на военната мощ на СССР, осигурили всички материални възможности, необходими за водене на съвременна война. В периода на Великата Отечественна война партията поставила пред себе си задача — максимално да използва създадените в страната възможности за увеличение на производството на военна техника. И тази задача била успешно решена.
«Успя ли комунистическата партия — говорил Й. В. Сталин — правилно да използва създадените по този начин материални възможности за това да се разгърне военно производство и да се снабдява Червената Армия с необходимото въоръжение? — Аз мисля, че тя успя това да го направи, и при това успя с най-голям успех» (Сталин, Реч на предизборно събрание пред избиратели… 9 февруари 1940, стр. 19).
Данните за разгръщане на военното производство в СССР за периода на втората световна война напълно подтвърди тази оценка. В резултат на огромна организаторска работа, разгърната под ръководството на Държавния Комитет по Отбрана, в годините на Великата Отечественна война в страната бе създадено съгласувано и бързо растящо военно стопанство. В началото на войната, когато временно били окупирана от германските завоеватели редица важни промишленни райони, необходимо било да се прехвърлят на изток в СССР 1.300 крупни завода и фабрики. Това обстоятелство, естествено не могло да не спре разгръщането на военното производство. Но още в първото полугодие на 1942 г. било в основно завършено възстановяването на евакуираните предприятия. За няколко месеца било завършено в СССР превключването на промишлеността на производство на въоръжения. В течение на последващите 3 години беше разгърнато огромно ново промишлено строителство. В резултал в първото полугодие на 1945 г. в източните райони на СССР се произвеждала промишлена продукция в 2 пъти повече, а продукцията на военната промишленост в 5,6 пъти повече, отколкото за този период в 1941 г.
Особено значителни успехи се сдобила в тези години военната промишленост на СССР. Tя не само напълно осигурила текущите потребности за фронта от въоръжение и боеприпаси, но и давала възможност да се натрупат резерви. За последните 3 години от Великата Отечественна война съветската индустрия произвеждала ежегодно средно над 30 хил. танка, до 40 хил. самолета, до 120 хил. оръдия от всички калибри, до 450 хил. ръчни и автоматични пулемьоти, до 5 млн. винтовки и автомати, 100 хил. миномета и т. н. За сравнение следва да се каже, че за последните 3 години от първата световна война в Русия средно в година се произвеждали около 3.900 оръдия, т. е. 30 пъти по-малко, в сравнение с периода на Великата Отечествена война, около 8.900 пулемьота, т. е. 50пъти по- малко, около 1 млн. винтовки, т. е. 5 пъти по-малко, около 6.200 миномета — 16 пъти по-малко. Що се отнася до танковете и самоходните машини, то те Русия в периода на първата световна война почти съвсем не произвеждала. Червената армия не изпитвала също така недостатък и ограничение от снаряди, мини, бомби, патрони, както и от продоволствие. Към това следва да се добави, че качеството на съветското въоръжение било по-високо от качеството на въоръжението на вражеските армии.
Войната показала на целия свят, че съветския обществен и държавен строй се явяват най-добър строй, както за мощен подем на народното стопанство в дни на мир, така и за организация и разгръщане на военна икономика в случай на война. Великата победа на съветския народ в Отечествената война 1941—45 г. се явява тържество на политиката на Всесъюзната комунистическа партия. Болшевишката политика на социалистическа индустриализация и колективизация на селското стопанство спасиха СССР от разгром, а съветския народ — от поробване.
Победоносно завършвайки войната, Съветския Съюз се върнал към мирно строителство. Следвоенните задачи в СССР с най-голяма пълнота намерили своето изразяване в петилетния план по възстановяване и развитие на народното стопанство за 1946—50 г. Основните задачи на този план се заключават в това, да се възстановят пострадалите райони на страната, да се възстанови довоенното ниво на промишлеността и селското стопанство и след това да се развие това направление в значителни размери. Съветският Съюз трябва да увеличи към 1950 г. в сравнение с довоенното ниво на производство на промишлена продукция на 48%, т. е. почти на 1,5 пъти, добивайки значително повишение на нивото на потребление на трудещите се маси, осигурявайки им по-нататъшен технически прогрес във всички отрасли на народното стопанство на СССР. Обeмът на брутната продукция на цялата промишленост на СССР установена за 1950 г. в размер на 205 млрд. руб. (в цени от 1926/27 г.). Това означава, че в края на новата сталинска петилетка Съветския Съюз ще произвежда промишлена продукция почти в 10 пъти повече в сравнение с навечерието на първата първата петилетка, почти 5 пъти повече, в сравнение с първата петилетка, 2 пъти повече от края на втората петилетка, и 1,5 пъти повече, отколкото с предвоенната 1940 г. Огромна роля в развитието на промишлеността в новите петилетки ще изиграе бързото възстановяване на индустрията в освободените райони. Продукцията на индустрията в тези райони ще нарасне за 5 години в 3,9 пъти и в 1950 г. ще превиши нивата от 1940 г. с 15%. Вoдeща роля в решението на задачите по следвоенния подем на стопанството принадлежи на тежката индустрия. По-високи в сравнение с другите отрасли темпове на нейния ръст представляват една от най-характерните черти на новите петилетки.
Изпълняването на величествения план на новата сталинска петилетка още повече ще укрепи могъществото на Съветската държава, ще закрепи технико-икономическата независимост на СССР и ще усили нейната отбранителна способност. Изпълняването на този план ще означава голяма стъпка напред в решаването на основните задачи на СССР — построяването на пълно комунистическо общество.
Э. Локшин.
БСЭ 1 изд., т.52, к. 221-238
Лит.: Ленин В. И., Соч., 3 изд., т.XVI («Как увеличить размеры душевого потребления в России?», «Наши успехи»), т.XXI («Грозящая катастрофа и как с ней бороться»), т. XXII («О „левом» ребячестве и о мелкобуржуазности», «Очередные задачи советской власти», «Набросок плана научно-технических работ»), т.XXV («Речь на Московской губернской партийной конференции 20 ноября 1920 г.»), т.XXVI («Отчет о политической деятельности ЦК РКП(б) 8 марта» и «Доклад о натуральном налоге 15 марта» [на X Съезде РКП(б) (8—16 марта 1921)], «Наказ от СТО (Совета Труда и Обороны) местным советским учреждениям», «План и конспекты брошюры „О продовольственном налоге»», «О продовольственном налоге», «Доклад о деятельности Совета Народных Комиссаров 22 декабря» и «Проект резолюции VIII Съезда Советов по докладу об электрификации» [на VIII Всероссийском Съезде Советов (22—29 дек. 1920)], «Тезисы доклада о тактике РКП на III Конгрессе Коммунистического Интернационала»), т.XXVII [«О внутренней и внешней политике республики. Отчёт ВЦИК и СНК IX Всероссийскому Съезду советов 23 декабря 1921 г.», «Пять лет Российской революции и перспективы мировой революции. Доклад на IV Конгрессе Коминтерна 13 ноября 1922 г.», «Предисловие к книге И. И. Степанова: „Электрификация РСФСР в связи с переходной фазой мирового хозяйства»», «Лучше меньше, да лучше», «О нашей революции», «Политический отчет Центрального Комитета РКП(б) 27 марта [1922]» [на XI Съезде РКП(б)], т.XXX («Задачи союзов молодежи. Речь на III Всероссийском съезде РКСМ 2 окт. 1920 г.»); Сталин И. В., [Письмо Ленину в марте 1921 г. о плане ГОЭЛРО] в кн.: В. И. Ленин об электрификации, М., 1936; Сталин И., Октябрь, Ленин и перспективы нашего развития, в его кн.: Об Октябрьской революции, М., 1932; Ленин и Сталин. Сборник произведений к изучению истории ВКП(б), т. III,[М.], 1937 [см. Сталин И. В.: «О хозяйственном положении Советского Союза», «К итогам работ XIV конференции РКП(б)», «О социал-демократическом уклоне в нашей партии», «Еще раз о социал- демократическом уклоне в нашей партии», «Об итогах июльского пленума ЦК ВКП(б) [1928]», «Об индустриализации страны и о правом уклоне в ВКП(б)»]; его же, Вопросы ленинизма, И изд., [М.], 1946 [«На хлебном фронте», «О правой опасности в ВКП(б)», «О правом уклоне в ВКП(б)», «Год великого перелома», «К вопросам аграрной политики в СССР», «О задачах хозяйственников», «Новая обстановка — новые задачи хозяйственного строительства», «Итоги первой пятилетки», «Речь в Кремлевском дворце на выпуске академиков Красной Армии 4 мая 1935 г.», «Речь на Первом Всесоюзном совещании стахановцев 17 ноября 1935 г.», «О проекте Конституции Союза ССР. Доклад на Чрезвычайном VIII Всесоюзном Съезде советов 25 ноября 1936 г.»]. См. также политические отчеты и отчётные доклады ЦК ВКП(б), сделанные И. В. Сталиным на XIV, XV, XVI, XVII и XVIII Съездах ВКП(б); История ВКП(б). Краткий курс, под ред. Комиссии ЦК ВКП(б), [М.], 194 6; ВКП(б) в резолюциях и решениях съездов, конференций и пленумов ЦК, ч. 2, 6 изд., [М.], 1941 [см. резолюции: XIV конференции РКП(б), XIV Съезда ВКП(б), XV Съезда ВКП(б), XVI конференции ВКП(б), XVI Съезда ВКП(б), XVII конференции ВКП(б), XVII Съезда ВКП(б), XVIII Съезда ВКП(б)]; Молотов В. М., Задачи второй пятилетки. Доклад на XVII Съезде ВКП(б), М., 1934; его же, Третий пятилетний план развития народного хозяйства СССР. Доклад и заключительное слово на XVIII Съезде ВКП(б), М., 1939; Куйбышев В. В., Второй пятилетний план. Доклад на XVII Съезде ВКП(б) 3 февр. 1934 г., в его кн.: Статьи и речи, т. V, [М.], 1937; его же, Итоги борьбы за техническую реконструкцию народного хозяйства. Доклад на Объединённом пленуме ЦК и ЦКК ВКП(б) 8 янв. 1933 г., там же; Съезды Советов СССР в постановлениях и резолюциях. Под общ. ред. А. Я. Вышинского, М., 1939; Пятилетний план народно-хозяйственного строительства СССР, т. I—III, 2 изд., М., 1929; Итоги выполнения первого пятилетнего плана развития народного хозяйства Союза ССР, М., 1933; Второй пятилетний план развития народного хозяйства СССР (1933—1937), т. I—II, М., 1934; Итоги выполнения второго пятилетнего плана развития народного хозяйства Союза ССР, М., 1939; Социалистическое строительство СССР. Стат. ежегодник, М.. 1934; то же, М., 1935; то же, М., 1936; Социалистическое строительство Союза ССР за 1933—1938 гг. Стат. сборник, М.—Л.. 1939; Вознесенский Н. А., Хозяйственные итоги 1940 года и план развития народного хозяйства СССР на 1941 год. Доклад на XVIII Всесоюзной конференции ВКП(б) 18 февр. 1941, [М.], 1941; Резолюции XVIII Всесоюзной конференции ВКП(б), [М.], 1941; СССР и капиталистические страны. Стат. сборник… за 1913—1937, сост. Я. А. Иоффе, Москва—Ленинград, 1939; Закон о пятилетнем плане восстановления и развития народного хозяйства СССР на 1946—1950 гг., [Л.], 19
Брюкселски шмекерии а ла Бае Ганя с Иста...
Боян Чуков: Европейския съюз приключи. В...
А главната идея на победата на социализма НЕ КАКТО УЧИ МАРКС - в най-напредналите страни, а в изостаналите, беше именно тая - ДА СЕ ОТСКУБНАТ от зависимостта от развитите империи, за да ги догонят, настигнат и надминат. И резкият напредък стана, но с догонването не се получи до края. Това е друга тема. Най-общо казано, Маркс разкри основното противаречие на капитализма - между обществения характер на производството, и ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ на средствата за производство. До днес не съм прочел за основното противоречие на СЪВЕТСКИЯ социализъм - между обществения характер на производството, и ЛИЧНИЯ творчески характер на новаторството. А това противаречие СПЪВАШЕ ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОГРЕС с мъртва хватка. Но темата е дълга, макар и не много сложна.